Какво е Протеин С ?
Протеин С е важен протеин в кръвта, който играе ключова роля в регулирането на кръвосъсирването. Той е естествен антикоагулант, който помага за предотвратяване на прекомерното съсирване на кръвта. Основните функции на Протеин С включват:
- Инхибиране на коагулационни фактори: Активираният протеин С (APC) действа като инхибитор на коагулационните фактори V и VIII. Това намалява образуването на тромбин и предотвратява прекомерното съсирване.
- Противовъзпалителни свойства: Протеин С има и противовъзпалителни ефекти, които допринасят за защита на съдовата система.
- Забавяне на кръвосъсирването: Чрез инхибиране на специфични коагулационни фактори, протеин С помага за поддържане на баланс между съсирването и разтварянето на съсиреци в кръвоносната система.
Недостигът на протеин С може да бъде вроден или придобит и е свързан с повишен риск от тромбоза. Вроденият дефицит може да бъде хетерозиготен (една мутирала алела) или хомозиготен (две мутирали алели). Хетерозиготният дефицит обикновено води до умерено повишен риск от тромбози, докато хомозиготният дефицит може да предизвика тежки тромботични усложнения още в ранна възраст.
Придобитият дефицит на протеин С може да бъде резултат от различни заболявания като чернодробни заболявания, синдром на дисеминирана интраваскуларна коагулация (DIC) или от прием на определени медикаменти.
Изследването на нивата на протеин С е важно за диагностика и управление на нарушения на кръвосъсирването, особено при пациенти с необясними тромбози или със семейна анамнеза за такива състояния.
Защо да се изследвате?
За оценка на тромботичен епизод, за да се определи наличие на наследствен или придобит дефицит на протеин С.
Кога да се изследвате?
Когато сте имали необясним тромбоемболизъм (кръвоносен съд, блокиран от тромб), когато новороденото ви дете има тежко нарушение на кръвосъсирването, като дисеминирана интравазална коагулация (ДИК) или пурпура фулминанс. Понякога, когато близък роднина има унаследен дефицит на протеин С.
Специални изисквания за теста:
Сутрин до 10:00 ч. , на гладно. Изисква се предоставяне на информация за провеждана антикоагулантна терапия. Пациентът не трябва да е на индиректен антикоагулант (спряна терапия от поне 10 дни). Да не е след остър тромботичен инцидент. Ако е имало такъв, трябва да са минали поне 2 седмици преди взимането на пробата.